СКРИТИ ИСТОРИИ В КАРТИНИТЕ

Какво се случва с една картина, когато никой не я гледа?

През деня музеят държи всеки свят на мястото му. Дава му име, поставя го в рамка и го оставя неподвижен. Но през нощта границите започват да се размиват. Рамките се разпадат, растенията излизат от картините и превземат пространството, а публиката вече не стои пред произведенията – тя влиза в тях.

„Скрити истории в картините“ е имерсивно преживяване за преобразяването, вдъхновено от световете на Анри Русо, Макс Ернст, Фрида Кало и Мария Сибила Мериан. Четири различни свята преливат един в друг, изградени от листа, животни, портрети, плодове, насекоми и текстури от творбите на художниците. Всички те се преплитат в пространство, което непрекъснато се променя.

Пътешествието започва в „Сънуваната джунгла“ на Анри Русо, където растителността излиза извън рамките. Сред листата и цветята се появяват тигри, маймуни и птици – пейзаж, роден във въображението на художник, който никога не е виждал истинска джунгла. Реалността се превръща във въображение, а въображението – в пейзаж.

Постепенно джунглата променя облика си. Растителността става все по-гъста, тоновете потъмняват и светът се превръща в „Невъзможната гора“ на Макс Ернст. Тук нищо не остава такова, каквото е било – птица се превръща в клон, клонът придобива лице, а силуетите се губят сред текстурите. Формите непрекъснато се изменят и отварят пътя към следващия свят.

Сред тях се появяват наситени цветове, тропически растения, животни и фрагменти от портрети. Навлизаме в „Градината на душата“ на Фрида Кало – личен свят, в който тяло, природа и емоция се преплитат. Портрети израстват сред растенията, косите се превръщат в лози, клоните – във вени, а онова, което е било пречупено, постепенно се превръща в плод, цвят и живот.

От това изобилие се появяват първите насекоми и започва „Лабораторията на метаморфозата“ на Мария Сибила Мериан. Мащабът се променя – едно листо се превръща в пейзаж, един-единствен цвят изпълва цялото пространство, а природата разкрива и най-малките си детайли в огромен мащаб. Гъсеницата се превръща в какавида, а след това в пеперуда – същият живот, но в нова форма.

Но пътешествието не свършва тук.

Четирите свята започват да се срещат. Тигърът на Русо преминава през гората на Ернст. Пеперудите на Мериан кацат върху плодовете на Фрида. Растения, животни, портрети и насекоми преминават от един свят в друг, докато границите между художниците постепенно изчезват.

Рамките не се връщат.

Картината се превръща в пространство. Растението – в животно. Животното – в символ. Болката – в образ. Гъсеницата – в пеперуда. Четири свята се превръщат в един.